Why I'm single + On the topic of Prince Charming

Ok, so I'm fed up with people asking me if I'm lesbian when I tell them I've never had a boyfriend nor want one, so I thought I'd clear up on this.
First of all, I have NOTHING against homosexual and bisexual people, but I'm tired of being confused with one just because I'm single...

Basically, I'm not interested in dating. Let's take a closer look, shall we?
1)I'm 14.
That alone should be enough. Seriously, I think I'm too young. If you have a significant other, aren't they supposed to be your romantic interest? I don't think that at such a young age one can be mature enough to experience love the way it should be felt for such a personal relationship. And everyone nowadays bases their choice on something I find pretty unnecessary, but still...
2)Physical attraction
Personality matters most, I agree, but everyone goes out with people they find "Hot" nowadays, which is pretty stupid. Even if I had to go out with someone just using that criteria, I would still be single. Is it just me or are all guys I happen to know/walk by/etc. pretty disgusting in all of the word's meanings?
3)I don't even know you

So there are two guys in my class. One is single, the other isn't. The one that's in a relationship, just offered the other one some girl's phone. When he refused he said "But she's up for it, you give her a call and you're set!". I was like WHAT. For real, I know some people go on blind dates, but I had never suspected there's a blind relationship as well. What the fudge?!

4)Behaviour
So another one of my classmates is in a relationship too. Every single break she calls her boyfriend. And then she starts.. "Where are you? Who are you with? I'M SURE THERE'S SOMEONE WITH YOU!!! WHO IS SHE?!!?! Fine. Yeah, I'm at school. WHO ARE YOU WITH?!" She's been doing that since school started, so I guess they met this summer, but if I was that boy, we would've only lasted a day. She pisses ME off, I can only imagine what the poor boy's going through.
5)You did WHAT?!
Ok. You kiss. No, you make out. Ok. I don't need to know. Really. I don't want to see photos of you doing it. I don't want to see photos of your tongues touching. I don't want to know how much saliva you exchange. No, no, no, and no. It makes me feel sick to see other people doing it, so even if I had a boyfriend, I'd let him down. No French kisses, no sex, no nothing. I'm gonna be a bad girlfriend.
6)Being single is much better
Last but not least, being single feels damn awesome. No one cares if your friends are boys or girls. No one cares if you've been to the mall with someone else. No one forces you to be with them 24/7. Oh, and no one uses the "DO MY HOMEWORK IF YOU LOVE ME, BABE" stuff on you.

And this also brings me to another topic, which would happen to be the one about Prince Charming...

As girls, we're all born to be princesses. How many of us keep that inner princess or ditch her is a different topic and a question of personal preference, so I won't be going into that. But the thing is, all of us at some point tend to fantasize about their "dream boy", who I'll call Prince Charming. He's different for every girl, but for most of us, he treats her the way we want to be treated, he shares her interests (to some extent) and is very beautiful.
Here, I think the words of Takemoto Novala would fit better...
Novala is amazing and I think what he says is absolutely truthful. No matter how kind anyone is to you, unless you feel love for him, you shouldn't settle for him. Only devote yourself to a person who makes you feel like he's your Prince Charming. Where I disagree with Novala, however is that you should go for no one but the one that fits your ideal. For example, my Prince Charming is indeed kind to me, but also he understands my feeling, is gentle to me, is artistic, believes in magic and miracles as much as I do, he's quite intelligent, he enjoys life to its fullest, loves animals, is tolerant, the list goes on.. He also has beautiful gray or blue eyes and long hair, is a bit taller than me and is a bit of an EGA/Dandy. Imagine my chance of meeting someone who looks like this, dresses in EGA/Dandy AND is all this mentally. Yeah, I thought the same too. If I found him, it would be wonderful, but what if I met someone who didn't match a lot of this, but he made my heart skip a beat and I got that butterfly feeling we all associate with love? Maybe that's my Prince Charming?
I prefer to settle for the one who I fall in love with and who makes me feel loved, not for someone who is kind to me, because he just has a crush on me. That is my Prince Charming. And I'm not looking for him. I know that one day, I'll just meet him, or I'll never find him at all, but fade away happy to know that I never settled for someone lower than my ideal.

By the way, what is your fairytale romance? Tell me in the comments, ok?
Mine is pretty tacky, ahaha.
I wish to lose my glass slipper as I fall down the rabbit hole, and when I'm absolutely lost in Wonderland, my Prince will arrive upon his flying carpet. He could just be as mad as Johnny Depp the Hatter, but for sure he will be the only one who can awaken my from a hundred year sleep and rescue me from the big bad wolf.
Lol, that's so cheesy.
But I don't care. Fairytales seem to be becoming more of a reality for me, because I've learned not to wait for a fairytale to happen to me, but to create my own fairytale~

~Princesse

[Bulgarian post] Life

So I normally don't really like writing in Bulgarian, but for some reason I got the urge to write this out in it instead of English. I'm pretty sure Google Translate will help if for some reason you want to read it xD

A Day In The Life Of An Unimportant Person

Събуждам се. Ах, сладък мой сън, защо трябва да напусна твоите граници? Петък е. Ох, слава Богу, мислех си че няма да го доживея. Прелистване на учебници и тетрадки. Ах, не е за вярване, имам само една мижава задачка. Ура! Хайде готово, бързо на закуска. Макарони. Половината за мен, моля, другата половина за кучето. Не съм гладна. Не че до вечерта ще ям друго и няма да съжалявам, но сега не ми е до това. Превъртам каналите, но заспивам на дивана. Ще кажеш че не съм спала като пън. Е не, ама да! Сънят ме победи. Сигурно се ядосва че съм го напуснала без да свърши и ме иска за себе си. Не се противя, и аз искам да съм при него.
О, аз имам физическо. Извънредно. В 11.20. Борба с раницата, която отказва да побере дрехите и учебниците ми едновременно. Като се замисля, и аз да бях раница, и аз бих протестирала. Идва майка ми и печели битката. Хайде да тръгваме! Е, няма да стане, баща ми е твърдо решен че ще настина. Събличай се и пак се обличай. Най-сетне! Не искам да закъснея, макар че знам че съм единствената която идва на време. Ах, съвест! Баща ми се ядосва на шофьорите, които показват своите умения по улиците. А пешеходците като обезумели претичват през улицата. Съжалявам ги, но ми се струва че сякаш нарочно се мятат в най-неподходящия момент. Е, успявам да стигна на време, бегом в съблекалнята!
В самата съблекалня се натъквам на изключително неприятен съученик, който също е дошъл на време. Излизам и го оставям да се облича на спокойствие. Да ама като му дам спокойствие, той решава да се облича половин час. Все пак излиза от там и успявам да си оставя нещата и да се облека. Заедно с още няколко гимназисти, които по чудо са дошли навреме, чакаме учителката. "Отивайте в спортния комплекс". Ах, вие, знаете какво не искам и нарочно ме карате да го правя!! Поне така ми се струва. Примирявам се и тръгвам след останалите. По пътя ме измъчват 300та метра, които чакат да бъдат избягани. От притесненията ми ме измъква неприятния мирис на изгоряло гориво, носещ се от такси, заседнало в пряспа до тротоара. От него изскача съученик и докато се усетя, всички бутат таксито освен мен. Явно сънят още иска да се върна при него. Или може би просто нещо ме е предпазило, защото аз съм мекушава и ще отида да помагам, ще се нагълтам с газове, и ще събудя приспаната астма. "Направи добро, яж говно" са казали българите. Ето ти на! Колко мразя когато българите са прави!
След битката с преспите успяваме да достигнем залата и с радост се втураваме вътре. Уви, там е по-студено от колкото навън! Върви бягай 50 и 300 метра, а после скачай на дължина и играй народна топка! След като някак изживявам всичко това се извинявам на учителката и пропускам последния рунд народна топка. Пусна ме! Беж, Лиске да бягаме, беж, Лиске да бягаме! Тротоар, пряспа, тротоар, пряспа, улица. Ха сега! Никой не спира. Накрая виждам две сравнително отдалечени коли, стискам зъби и тичам. Стъпвам в следващата пряспа и се оглеждам. Следва кратка радост над факта че съм жива. Хайде сега по заледената уличка. Тя е добре почистена и залята с луга (т.е. с вода, в която няма сол каквото и да казват), която хубаво е замръзнала, а премахнатият сняг лежи по тротоарите. Чудесно. Вървя и мислено чувам какво ми говорят въображаемите ми приятелки, седнали на раменете ми. И аз им отговарям, пак мислено. Чиста телепатия! Целта и е да продължа да изглеждам "нормална"в очите на другите. Доколкото мога. И изведнъж, в блажения ми разговор се натрапва една баба. Разбирам, че от толкова ходене човек се изпотява, особено ако носи тежко. Кимвам и започвам да се смея, но тя очевидно не го мисли за забавно, защото ме изглежда на кръв и хлътва в един блок. Успех в следващите ти походи, бабо! Вървейки се сещам че имам пръсти. Дали още функциунират? Мърдам ги, но не усещам много. Започвам да се щипя, но без ефект. Дали пък не сънувам отново? Надали, сънят ме обича, той никога няма да ме атакува с баби и таксита. След малко идват игличките. Те са малки и невидими, но ги усещам в пръстите си. Изпитвам мазохистична радост при пристигането им, защото те ми казват че все още не съм саката. Отново "Ура!" и влизам в училище. Иронично, но все пак се радвам, че съм там - има работещо парно! Сега съблекалнята е само моя, обличам се от раз и бягам в стаята.
А там... Ах, тишина! Блажено полагам глава на чина и мълча. Въображаемите приятелки обаче не. Но те не пречат. Само те са способни да говорят толкова много, без да пречат на моята блажена тишина. Но ето че противният съученик от преди влиза и започва да говори. Имахме ли домашно? Много ли? А, той го имал. Сутринта станало еди си какво. Изобщо не го слушам, но кимам с разбиране и дори казвам "аха". Ей сега щял да се върне. Хич да не се връща! Тичам до вратата и я затварям в знак на протест. Искам да съм сама, хората ме дразнят. Влизат съученички и пак се започва. Имахме ли домашно? Много ли? Може ли да го препишат? Ама от учебника? А, тя не разбрала. Абе мързяло я да препише. И тя ей сега щяла да се върне. Марш! След това всички се връщат накуп, заедно с ученици от по-горните класове. Чалга. Това звучно име ме пронизва и сякаш умирам по малко отвътре щом го чуя. А щом чуя самата чалга ми се ще да скоча през прозореца, за да се махна. "Две неща пожелавам си за нощта. Едното си точно ти, другото ми го подари.". И аз получих две неща. Едното е досада, другото главоболие. Рисувам и се опитвам да се отнеса в своя happy place. Тъкмо да пожъна успех и учителката влиза.
Кара ме да отида с изтъкната чалгарка и противния съученик в края на стаята и да решаваме задачи. Тоест аз да ги решавам, а те да ги пишат. Другите - изпитване. Над мен се изсипва порой от листи с елементарни задачи от типа на "Начертайте графиката на функцията у=2х". Аз обаче не смогвам с всичко и решавам грубо по една задача на всекиго. Евала, имат тройки! Помагам и следващия час по математика, но с половин ухо слушам и речта на учителката за функция на модул. Ъ? Да, добре че имам учебник та от него да получа представа...
Английски... Имаме 5 страници елементарен преговор от наученото преди това, което ми се струва като векове. Сегашно просто. ДЪН ДЪН ДЪНННН, оплаквания. Докато те изразят колко са ядосани на учителката за тези задачи, аз ги свършвам и пак рисувам. Здравей, happy place! После обаче трябва да ги проверяваме и с огромно нежелание следя какво говорят и къде сме стигнали. Искам да учим друг език. Немският ще ни е втори език след година. Аз обаче знам много неща за него. Мога да кажа "йа" и "найн", както и "картофен", защото от опит с една приятелка научихме, че "потатен" не става. Ха, кой като мен?! Но защо не учим немски като първи език или поне френски? Защото другите предпочетоха английският, който учим от осем години. Питам ги защо. Отговорът - мързел!
Слушам още чалга, избутвам още няколко часа и успявам да се добера до двата часа музика в края на деня. Изненада, часът е само един! О, Пресвети Състрадателен Учителю! Гледаме "Амадеус", т.е. трима гледаме, а останалите слушат (и по-лошо, пеят) чалга зад нас.
"Амадеус" е единственото нещо, което поддържа моята надежда за оцеляване този ден. Моето сърчице копнее да надникне в пищните периоди между Барок до Романтизъм. Уви, комичната част на филма е приключила, Моцарт е пияница, жена му го напуска, а той е едва ли не луд. Съжалявам го. Понякога имам чувството че го разбирам. Сигурно нищо не разбирам, но какво пък. Все пак не се оставям на съжалението и се наслаждавам на красивите дрехи и на прекрасния дом на самия Моцарт. Пак потъвам в мечти и се събуждам в света на "Амадеус". И после ми казват да си тръгвам. Смесено чувство на разочарование от ранния край на киното и радост от ранния край на училището. Пъхам се в колата и се прибирам.
Спокойствието все пак съществувало!

Strange

The cage in the header inspired me to write a little something, but since I'm bad at rhyming, it sounds really simple and cliche, but everyone started somewhere, so I hope to improve!

Strange
Isn't it strange,
How we all live in a cage,
The cage of our mind,
A cage that made society blind,
Isn't it strange?

Isn't it strange,
How we all live in a cage,
Which tells us what to do,
Which doesn't let us break through,
Isn't it strange?

Isn't it strange,
How we all live in a cage,
That makes us be somebody else,
Makes us be what society tells,
Isn't it strange?

Is it strange
To want to fly out of my cage,
To spread my wings and take a leap,
To dream without any sleep,
Is it strange?

Is it strange
To want to fly out of my cage,
To go my own way,
No matter how much freedom may weigh,
Is it strange?

Is it strange
To want to fly out of my cage,
To be able to ask why,
To be able to soar in the sky,
Is it strange?

It's not strange
To break out of my cage,
For I'm not who you are,
You're not who I am,
Only freedom can get us that far,
It's not strange.

It's not strange
To break out of your cage,
To do what you do,
To just scream "I'm free!"
So that you can be you,
And I can be me,
It's not strange.

It's not strange,
To break out of our cage,
To laugh and to smile,
To sob and to cry,
Enjoying freedom all the while,
Without needing to lie
About who you are,
For you are free,
For you are a star,
For it's ok not to be like me,
It's not strange...

Thanks for reading!
-Princesse

First post? Oh my!

Welcome to my new blog!
This is my first post if you exclude the test one I posted back in December, so welcome!
To those of you who remember my old blog, it's still around, but I think I was rather stuck up while posting in it and the layout was annoying, but I didn't want to delete it.
If you want to read The Little Red Scarf, it's still available here and here.

Here are some answers to questions you might be asking yourself, something like a little FAQ section...

Q:So what is this blog all about?
A:I suppose it'll be about my old one - for everything! This time though, I'll limit the "diary" style posts, because I tend to write stuff about myself in a very emo way and one of my new years' resolutions was to have a more positive outlook on things, so I'll restrain from posting that stuff, or if I do, it will be in a more optimistic light.

Q:Does this blog have anything to do with lolita?
A:No, not exactly. I love lolita fashion, but this blog isn't strictly about it. I might make lolita-related posts though.

Q:And what about you, are you a lolita?
A:Hmm.. Not really. I don't wear it, yet, sadly. That's being worked on though -wink wink- But mentally, I guess I am, if you could say that.

Q:Will you keep on posting art?
A:Yes, but not every single post. I might post finished pieces, sketches, quick CGs, scans, anything!

Q:What does "Vol d'oiseau porcelaine" mean?
A:"Flight of (a) porcelain bird", which to be honest just hit me when I was trying to come up with an idea for a blog title, haha

Q:What happened to your old username? What does "Fraise de la princesse" mean?
A:My old username, Sushi-tan, was created long before any of my blogs, far back in my weeaboo age. I have to say, if I saw my old self now, I'd be scared, but I learned a lot of interesting things too and it sparked my interest in Asia. And my current name, means "Strawberry Princess", because it's cute (and because I stole it from the name of a Baby dress xD)

Q:I hate you!!!!!
A:That's not really a question, but thanks. I actually prefer it when people hate me rather than not knowing I exist, because they still care about me... In a way.

Q:I have another question...
A:Go ahead and ask, I don't bite!

And before I forget, the birdcage brush in the header is from this sweetheart, stop by and give her some love, download her stuff, encourage her beautiful work! I only "opened" the door on the cage..

Thank you for reading!
-Princesse